И ето – пак е лято,
и ето – пак сме двама:
един до друг на слънчевия бряг
и пясъкът е също,
като розов пламък –
морето ни люлее в своя бяг…
Но ти мълчиш и аз мълча, и сякаш
една вълна измива радостта,
и чайките пищят, и носят мрака,
със който ще ни раздели нощта.
Море, море на младостта
вземи горещите ми длани
и възвърни ми любовта,
и песента, и песента ми…
Аз вярвам в силата на красотата,
скалите, пясъкът и плажа нов
ще породят отново во серцата
една дори по-хубава любов…
* * *
Взгляни, какой закат
и море словно сказка.
И здесь у моря снова мы
А золотой песок,
Как розовое пламя
И небо с морем
Навсегда слились.
Но ты молчишь,
И краски вдруг померкли
Морской прибой,
Как будто злее стал.
И мрак вечерний вновь
Со стоном чаек
Окутал наш морской причал.
Припев:
О, море я прошу тебя!
О, грозное и ласковое море!
Верни нам солнце и любовь!
Верни, верни нам наше счастье!
Твой поцелуй пусть мне согреет сердце
И о любви я вновь услышу от тебя.
Не уходи! Любовь моя , как море.
Ты не оставишь море и меня!
Припев:
О, море я прошу тебя!
О, грозное и ласковое море!
Верни, нам солнце и любовь
Верни , верни нам наши песни!
Верни нам солнце и любовь,
Верни, верни нам наше счастье!
Ссылка на минусовку: