ВЕТРОВЕ

На кого е нужна китара без струни,
закъсняла нежност, пленени думи?
На кого е нужна нощта без звездите,
въглен вместо огън, плачът на жените?

Ветрове гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада
душата ми млада. Ееее-еее-ееее...

Тази нощ е бедна, китара без струни,
сбогом за последно, даже без думи.
Скитница, за обич уморена птица.
Не ми трябва огън, а малка свещица.

ПРИПЕВ
СОЛО

А когато тръгна сама все нататък,
ще потърся в лицата познатия блясък

ПРИПЕВ

www.ruminus.ru