Днес не правя нищо важно само умирам
и гледам към тавана с поглед угасен
и дишам бавно,все по-бавно
и на ум говоря със силното безсилие в(ъв) мен.

По-добре да те убия бавно,
за да ни боли веднъж по равно,
цял живот отстъпвах ти реда си
да ме нараняваш само ти...
По-добре да те убия бавно,
да усетиш болката,която
вътре в мене ме изгаря бавно
и не ме оставя да заспя...

Душата ми легло ти беше стоплено за тебе,
след нощните си скитания в него лягаше...
Прегръщах те,така болеше...Все едно ти беше!
Обичах те,не мога повече...

По-добре да те убия бавно,
за да ни боли веднъж по равно,
цял живот отстъпвах ти реда си
да ме нараняваш само ти...
По-добре да те убия бавно,
да усетиш болката,която
вътре в мене ме изгаря бавно
и не ме оставя да заспя... (х2)