Вън вали и някак празно е
в моята душа!
Цигара паля, този дим,
така непоносим
пари твоето лице !

Остави!
Остави ме, тая мъка
само моя е!
Помогни ми да забравя!
Не поглеждай ме!
И без тебе аз ще дишам,
но не знам за какво съм жив?! (х2)

Късно е и как е тъмно вън,
както в моя дом.
Свещта догаря,
но къде пак ще ме отведе
този сън жесток, при теб!

Остави!
Остави ме, тая мъка
само моя е!
Помогни ми да забравя!
Не поглеждай ме!
И без тебе аз ще дишам,
но не знам за какво съм жив?! (х4)