Чакам и не чакам,
искам и не искам.
Ти тревожиш вечно моя сън.
Ти си в мойте мисли.
Ти си в мойте чувства.
Светло ехо от камбанен звън.

Като песен недопята,
като сълзи непроляти,
още пари в мене любовта.
И от двете ми зеници
тя отлита като птица
и те търси тъжно по света.

Зная любовта ни няма да се върне -
мъртъв цвят повторно не цъфти.
Само в съня си пак ще те прегърна
и ще кажа тихичко "прости".