Детство – вятър мой крилат
Слънце – детска топка златна,
Мой до вчера тичал свят
И зад ъгъла изчезнал!

Аз и днес те гоня пак
По земята необятна,
Ала слънцето е мрак,
Вятърът – въздишка звездна…

Чакай мое детство! Спри!
Пак ела и донеси
Слънце в моите игри,
Вятър в моите коси!

Колкото и тъжни те
Да са били в моя ден,
С тях аз – вечното дете –
Все летя. И те – със мен.

Аз не съм се наиграла,
Аз не съм се нажадувала
Ни на радост, ни на жал.
Още пътят ми е дълъг…

Още вятърът крилат
С мен, със слънцето пътува.
Още моя детски свят
Срещам аз на всеки ъгъл.

Чакай мое детство! Спри!
Не, не спирай, продължи!
Но защо едни игри
С други ти смени, кажи ?

Нищо! Колкото и те
Да са тъжни в радостта,
С тях аз цял живот дете
Ще остана на света.