Дансингът на самотата

Събирах обич разпиляна
тъй както просякът трохи,
От минало неизживяно
Мигът изгаря и тежи.

Пребродих пътища незнайни
завръщах се в живота нов
за ласки парещи свенливи
и шепот молещ за любов.

Сега съм тук и всяка сянка
пробужда старата тъга,
за време скъпо проиграно
и болка с евтина цена.

Танцувам в залеза на дните
забравен танц на любовта
а дансигът на самотата
е мой единствен съдия.