Отдавна хората говорят,
 че ти си тъмен летен облак.
 Прииждаш бързо и отминаваш
 и после сто беди след теб оставяш. 
 Прииждаш бързо и отминаваш
 и после сто беди след теб оставяш. 

 Но да повярвам не, не мога,
 аз виждам слънце в твоя поглед.
 С лъчи от нежност ти все ме галиш
 и страсти огнени във мене палиш.
 С лъчи от нежност ти все ме галиш
 и страсти огнени във мене палиш.

 И още хората говорят,
 че ти напомняш дъжд пороен.
 Заливаш крехки треви зелени,
 погубваш всекиго, най-много мене.
 Заливаш крехки треви зелени,
 погубваш всекиго, най-много мене.

 Да вярвам в думи не, не искам,
 за мене ти си ручей бистър!
 Пред тебе само аз коленича
 отпивам светлина и те обичам
 Пред тебе само аз коленича
 отпивам светлина и те обичам.