Не ме упреквай, стари мой приятелю,
не ме упреквай, че вечно съм пиян.
Отдавна няма капка радост в мойте дни,
ти не знаеш, ти не знаеш
колко пусто и празно е сърцето ми.

Жестока беше с мен съдбата,
наказа ме да плащам чужди грехове
Отне ми всяка моя радост,
ограби мойта младост,
всичко тя ми взе...

Я налей приятелю,
наливай и не ме жали
мойта чаша ти до горе напълни.
Ако знаеш как боли,
че на този свят съм сам.
Не от вино, а от мъка съм пиян.

Бях влюбен лудо, някога в една жена,
по красива и нежна от сълза.
Сляпо й вярвах и платих си за това
без капка милост, без капка милост
във пустиня тя превърна моята душа...

Я налей приятелю,
наливай и не ме жали
мойта чаша ти до горе напълни.
Ако знаеш как боли,
че на този свят съм сам.
Не от вино, а от мъка съм пиян.

Не ме упреквай, стари мой приятелю,
не ме упреквай, че вечно съм пиян.
Отдавна няма капка радост в мойте дни,
ти не знаеш, ти не знаеш
колко пусто и празно е сърцето ми.

Жестока беше с мен съдбата
наказа ме да плащам чужди грехове
Отне ми всяка моя радост,
ограби мойта младост,
всичко тя ми взе...

Я налей приятелю,
наливай и не ме жали
мойта чаша ти до горе напълни.
Ако знаеш как боли,
че на този свят съм сам.
Не от вино, а от мъка съм пиян.

Не от вино, а от мъка съм пиян!