Рисувам те,
моя Родино,
със погледа горд на Пирина,
с коси от житата узрели,
с ръцете от пътища бели.
Рисувам те,
моя Родино,
очите ти ручеи сини,
челото - хайдушки балкани,
усмивката сочни поляни.

Татковино, моя сладка!
Като мама, като татко!
Татковино, моя сладка.
Теб рисувам от сърце.
С най-прекрасното лице.

Сърцето ми, моя Родино,
събира в твоето име,
усмивката топла и сладка
на детството с мама и татко.
И знаме на теб посветено
във бяло,
зелено,
червено,
рисувам, когато потрябва,
победата твоя да грабва.