Странно просветлява смръщеният ден,
спомен загорчава, тя стои пред мен.
Искам да докосна пръстите и пак,
но не зная просто как.
Но зная - миналото мина, бъдещето не.
Ако се докоснем в кратък миг поне,
ще избухне огън, ще ни върне там
няма връщане назад.

Тя бе любов, (х2)
реже като нож,
и няма ден, и няма нощ.

И отново смръщен гледа те светът.
Всеки се завръща в своя собствен път.
Всичко отминава под това небе,
болката отляво - не!

Тя бе любов, (х2)
реже като нож,
и няма ден, и няма нощ.

Тя бе любов, (х2)
реже като нож,
и няма ден, и няма нощ.