Жик-ра-ка-так, жика-жика-жика-так-рак...

Пак ме държиш, но не стискаш вече, защо
синините ми от ръцети ти, означават любов,
пак с мене спиш, но проникваш само, защо,
а сълзите ти по лицето ми, означават любов,
да ги върна ли, да разтърся ли всичко в тебе с нещо сега.

Като те почна първо от дясно и със атака, след това от ляво
като ти вкарам от любовта си, ще се опомниш ли къде си.
Като те почна първо от дясно и със атака, след това от ляво
да те натисна с мойто тяло, ще ми отвърнеш ли тогава.

Гледаш ме пак, но любов не правя с очи,
пеперудите в стомаха ми, ще се върнат ли кажи,
липсвам ти пак, но не виждам да те боли,
телефоните до прегряване, ще се върнат ли кажи,
да ги върна ли, да разтърся ли всичко в тебе с нещо сега.

Като те почна първо от дясно и със атака, след това от ляво,
като ти вкарам от любовта си, ще се опомниш ли къде си.
Като те почна първо от дясно и със атака, след това от ляво
да те натисна с мойто тяло, ще ми отвърнеш ли тогава.\2