У ДОМА

И пак онази стряха вита, ясна.
И пак над нея оня заник тих.
И пак тъй вечерта смирено гасне,
тъй както в Дебеляновия стих.

Но вече тук живеят чужди хора
и камъчето, хвърлено в нощта,
днес не отваря малкия прозорец,
заключена е пътната врата.

Посрещни ме - ида отдалече.
Нося ти таз земя.
Но кому да кажа "Добър вечер!"?
Няма никой у дома...

Къде ли не замръквах с пътя свирещ?
Къде ли не намирах друг свой дом?
А моят чакал, чакал... Най-подире
за всичко отмъстил си мълчешком.

Завинаги вратата си затворил
и аз на прага мълком се теша,
че вишната, отсечена от двора,
е оцеляла в моята душа.