Рокля на цветя 

Никой, никой не разбра
този вятър как избра
точно мен и теб за среднощна игра.
Никой, никой не разбра
този вятър как отвя
мойта бяла рокля на цветя. 

Непознатите понякога са скучки.
Аз не виждам във това голям проблем,
но със теб усетих - нещо ще се случи.
Ти сред хората следеше само мен.
И за среща на брега дочух покана.
Нетипично за мен, казах - “да”!
А презрамката на роклята ми падна.
Само ти забеляза това. 

Непознатите с усмивка се пленяват
и с усмивката си знам, че те превзех.
Комплиментите ненужни се забравят...
Само с поглед твоя дъх за миг отнех.
И за среща на брега дочух покана.
Нетипично за мен, казах - “да”!
А презрамката на роклята ми падна.
Само ти забеляза това.