Панаири

Панаири, панаири,
мои детски най-красиви светове!
Спомен пеещ, плачещ, свирещ
със безброй незабравими гласове!

Панаири - свят отрупан
с толкоз хубави, примамливи неща!
Ах, да можех да си купя
днеска свойто детство, утре - младостта...

Мои панаири,
с толкова измислени слънца,
пак вървя и диря
свойте хиляди изгубени лица
и в едно ги сбирам
като куп строшени детски стъкълца...

Ах, да можех... Ала вече
циркът своя скъсан шатър е прибрал.
И в една дъждовна вечер
оня толкоз смешен клоун е умрял.

На шега е уж задигнал
моя детски смях и моя весел глас.
Няма как да го настигна,
няма как да си ги взема вече аз...