Наше лято

Наше лято, дълго като вечност,
наше лято, кратко като миг,
на любов, на скръб ли ни обрече
за какво ни сбра във своя мир...

С клони - вплетени ръце човешки
и с луна - лице над две лица,
и с едно дихание горещо
ти овъгли нашите сърца.

Ти не бързай, лято!
Чакай, миг неповторим!
Ах, поне в сърцата
Ние да те задържим!

Сняг ще падне - клони ще прекърши.
Вятър лунен лик ще угаси.
Но със сняг и с вятър ли ще свършиш,
наше лято, топъл миг красив?...